След вчерашната опустошителна градушка в Ямболско, напрежението сред местните жители нарасна, след като стана ясно, че част от населението е получило предупреждение за опасно време едва след преминаването на бурята. В отговор на възникналите въпроси, областният управител на Ямбол увери, че няма техническа грешка в системата за ранно известяване BG ALERT.
Системата е била активирана навреме, обясниха от областната администрация, като се е задействала заради прогнозирани градоносни облаци. Проблемът, според институциите, идва от динамиката на атмосферните условия – буреносният облак вече е преминал през някои населени места, когато хората са получили предупреждението. Това е довело до объркване и негодувание, тъй като съобщението е съдържало и предупреждение за възможно торнадо, а е пристигнало постфактум.
- Български производители питат: Какво да правим с гроздето, което остава непродадено?
- Българин, обвинен в присвояване на автомобили, е задържан в Гърция
- Българските ВВС и ВМС локализираха дрейфуващ кораб край Шабла
- Таксиметровите услуги в Пловдив с нови цени от утре 26.08
- Добрина от пазара в Разград: Млад земеделец дарява пъпеши на хора с ниски доходи
„Внимание опасно време! Очаквани интензивни валежи от дъжд. Възможно е да се образува торнадо на територията на област Ямбол“, гласи текстът, който част от жителите са получили. Според областната управа не е възможно системата BG ALERT да подава поетапно информация само до определени населени места. Веднъж задействано, съобщението се изпраща едновременно до цялата област, без прецизиране на конкретните локации, където бурята тепърва предстои или вече е отминала.
Въпреки официалните обяснения, жителите на най-засегнатите села споделят, че не са получили никакво известие. Много от тях са понесли сериозни материални щети – унищожени покриви, повредени селскостопански постройки и опустошени градини. Те настояват за по-бърза и по-точна реакция от страна на държавните институции и поставят под въпрос ефективността на системата за ранно предупреждение.
Инцидентът поставя на дневен ред важни въпроси за нуждата от усъвършенстване на механизмите за информиране при бедствия и за по-добро сътрудничество между метеоролозите, държавната администрация и местните общности.
