Тъжна картина от българските лозови масиви – при добра реколта част от гроздето остава непродадено, а производители поставят въпроса има ли бъдеще родното земеделие при конкуренцията на вносната продукция.
„Какво да си правят хората гроздето?“ – този въпрос все по-често се поставя от земеделски производители и хора, свързани с българското селско стопанство.
- Стара Загора отбелязва празника си с фокус върху младите хора и историята
- Еврото падна до 17-месечно дъно спрямо долара
- Франция и Германия предлагат нов механизъм за бърз търговски отговор на ЕС
- Четирима загинали и 30 ранени при катастрофи за денонощие
- Двама загинаха при пожар на кораб в Черно море, 11 души са спасени
Според разпространявани от производители сигнали, на редица места в страната има грозде, за което трудно се намират купувачи или предложената цена не оправдава вложените през годината труд и средства.
Това поражда и друг въпрос – каква е икономическата логика България да внася грозде или гроздов сок от други държави, когато местните стопани разполагат със собствена продукция?
Какво ще стане с лозята догодина?
Отглеждането на грозде изисква месеци работа, средства за препарати, обработка, гориво, работна ръка и поддръжка на лозовите масиви. Когато в края на сезона продукцията остане непродадена или се предлага на цена под очакванията на производителя, логичният въпрос е дали стопаните ще имат желание и възможност отново да инвестират през следващата година.
Подобни опасения през годините са изразявани и от производители на други земеделски култури – включително дини, праскови и различни плодове и зеленчуци.
Внос срещу българско производство
В общественото пространство периодично възникват спорове и около вноса на пшеница, слънчоглед и други земеделски суровини.
Производители настояват държавата да следи много по-внимателно баланса между свободната търговия, интересите на потребителите и защитата на местното производство.
Особено остро стои въпросът, когато в български складове има непродадена продукция, а едновременно с това на пазара постъпва внос.
Твърденията за конкретни количества внесен слънчоглед, произхода му и наличието на пестициди обаче следва да бъдат проверявани по официални данни, преди да бъдат приемани като установен факт.
Случайни ли са промените около домашната ракия?
На фона на проблемите с реализацията на гроздето производители поставят и въпроси около правилата за производство на домашна ракия и ограниченията, които засягат малките стопани.
За много семейства традиционното производство на вино и ракия е един от начините да използват собствената си реколта, когато не успеят да я продадат.
Затова всяка законодателна промяна в тази област неизбежно предизвиква интерес и опасения сред лозарите.
- Стара Загора отбелязва празника си с фокус върху младите хора и историята
- Еврото падна до 17-месечно дъно спрямо долара
- Франция и Германия предлагат нов механизъм за бърз търговски отговор на ЕС
- Четирима загинали и 30 ранени при катастрофи за денонощие
- Двама загинаха при пожар на кораб в Черно море, 11 души са спасени
Големият въпрос: кой ще обработва земята утре?
Най-сериозният проблем може да се окаже не само какво ще се случи с тазгодишната реколта, а какво ще стане след няколко години.
Ако един земеделски производител последователно не успява да покрива разходите си, вероятността да се откаже от производството нараства. А изоставените ниви, овощни градини и лозови масиви трудно се възстановяват.
Именно затова земеделците искат ясен отговор от институциите:
Каква е стратегията на България за защита и развитие на собственото земеделско производство?
Свободната търговия дава възможност за конкуренция и по-голям избор за потребителите, но заедно с това държавата трябва да следи за спазването на еднакви стандарти, нелоялни търговски практики и условията, при които българските производители достигат до пазара.
Защото зад всяка касетка грозде, праскови, дини или друг български продукт стоят месеци труд, разходи и риск.
А въпросът, който остава, е прост:
Ако днес производителите не могат да продадат реколтата си, кой ще има желание да я произведе утре?
