„Проблемът с цените в България е в голяма степен психологически.“ Това е теза, която поставя интересен въпрос около начина, по който част от българите възприемат парите след преминаването от лев към евро.
Според изложеното мнение част от хората се чувстват по-бедни не непременно защото реалната стойност на спестяванията им се е променила, а защото числото, което виждат в банковата си сметка, вече е по-малко.
Примерът е лесен за разбиране. Ако човек е разполагал със 100 000 лева, след превалутирането сумата в евро числово е приблизително наполовина. Това обаче само по себе си не означава, че половината от спестяванията са изчезнали.
- Напрежението в Персийския залив расте: Иран съобщи за седем поразени кораба и отправи предупреждение към САЩ
- Атака срещу международно летище в Саудитска Арабия: Един загинал и осем ранени
- Видео от Франция предизвика спор: Жената, опитала да спре разграбване на магазин, не е собственичката
- Мисията е успешна: Българските борци с картотеки за Световното в Астана
- „Проблемът с цените в България е до голяма степен психологически“: Как еврото променя усещането за парите
По-малкото число не означава автоматично по-малко богатство
При смяната на валутата е важно да се прави разлика между номиналната сума и нейната реална стойност.
Когато едновременно парите, заплатите и цените се изразяват в друга валута по определения курс, самото намаляване на числото в банковата сметка не представлява загуба на половината от средствата.
Именно тук според изложената теза възниква психологическият ефект. Човек, свикнал години наред да вижда определена сума в левове, може първоначално да възприеме значително по-малката цифра в евро като загуба, въпреки че става дума за изразяване на стойността в друга парична единица.
Може ли това усещане да влияе и върху цените?
По-интересната част от тезата е предположението, че подобно усещане може да влияе и върху поведението на част от търговците и производителите.
Ако човек субективно възприема новите суми като по-малки, той може да се изкуши да повиши цената на стоката или услугата си, за да компенсира усещането, че получава „по-малко пари“.
Това обаче не означава, че движението на цените може да бъде обяснено единствено с психологията. Върху тях влияят множество фактори – разходи за труд, суровини, енергия и транспорт, конкуренция, търсене и предлагане, инфлационни очаквания и поведението на бизнеса и потребителите.
Лев и евро – различни числа, но стойността е определяща
Преминаването към друга валута неизбежно изисква период на адаптация. Хората трябва постепенно да започнат да преценяват заплати, спестявания и цени в новите парични единици, вместо постоянно да ги сравняват като абсолютни числа с тези в левове.
Затова и въпросът не е просто дали в банковата сметка пише 100 000 или приблизително наполовина по-малко. Значение има каква покупателна способност стоят зад тези пари.
Именно разликата между числото и реалната стойност може да се окаже един от психологическите ефекти при преминаването към еврото – особено в първия период, докато хората изградят нова представа за това колко струват стоките, услугите, трудът и собствените им спестявания.
- Напрежението в Персийския залив расте: Иран съобщи за седем поразени кораба и отправи предупреждение към САЩ
- Атака срещу международно летище в Саудитска Арабия: Един загинал и осем ранени
- Видео от Франция предизвика спор: Жената, опитала да спре разграбване на магазин, не е собственичката
- Мисията е успешна: Българските борци с картотеки за Световното в Астана
- „Проблемът с цените в България е до голяма степен психологически“: Как еврото променя усещането за парите
