Намаляването на населението в България е една от най-сериозните дългосрочни предизвикателства пред страната и икономиката ѝ. Проблемът се дължи на комбинация от няколко фактора, включително ниска раждаемост, висока смъртност и мащабна емиграция. Въпреки че демографските процеси са влошени от глобалните тенденции за застаряване на населението, България е особено засегната от специфични местни условия.
Отрицателният прираст на населението в страната датира още от 1985 г., а през последните десетилетия загубата на население е изключително голяма. Докладът на Съвета за икономически анализи подчертава загубата на около 2,5 милиона души от началото на 90-те години. Емиграцията, особено интензивна между 2012 и 2019 г., има значителна роля в този процес.
Експерти подчертават необходимостта от превръщането на демографския проблем в основен приоритет както за България, така и за ЕС. Намаляването на населението не само намалява работната сила, но и ограничава потенциала за икономически растеж и развитие на индустриалните сектори. Отбелязва се също че през следващите години България ще премине през сериозен демографски преход, докато се установи нова структура на населението, и че страната е достигнала до пълно заетост на своя трудов потенциал, което ограничава възможностите за растеж в определени сектори.
Въпреки това, България все още не успява да привлече достатъчно висококвалифицирани специалисти и има нужда от механизми като „зелена карта“ за привличане на мигранти с високи умения. Раздаването на финансови стимули като единствена мярка обаче, според него, няма да доведе до значително увеличаване на раждаемостта.
Ключовото предизвикателство остава как да се справи със застаряването и намаляването на населението чрез ефективни и дългосрочни управленски решения.
