На 24 май честваме Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Този ден е важен за българската и славянската културна идентичност, тъй като се отдава почит на създателите на славянската писменост, които играят ключова роля в културното и духовно развитие на славянските народи.
Исторически контекст
Светите братя Кирил и Методий създават глаголицата през 855 г. във византийския манастир Полихрон в областта Витиния, Мала Азия. Те превеждат свещени книги на новосъздадената азбука и започват разпространението на християнството сред славянските народи. Техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий продължават делото им, като намират подкрепа в България от княз Борис I през девети век.
Кирилицата, която заменя глаголицата, е създадена в Преславската книжовна школа. Смята се, че Климент Охридски е създателят на кирилицата, а името й е дадено в чест на Константин-Кирил Философ.
Празнуване на 24 май
Денят на светите братя Кирил и Методий се отбелязва за първи път като ден на просветата в Пловдив през 1851 г., когато в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ по инициатива на Найден Геров се организира празник и ученическо шествие. През 1856 г. Йоаким Груев предлага този ден да бъде отбелязван като празник на българските ученици.
Този ден е не само празник на българската просвета и култура, но и ден на славянската книжовност, което подчертава значението на Кирил и Методий и техните ученици за развитието на писмеността и културата на славянските народи. Празникът се отбелязва с множество културни и образователни мероприятия, включващи тържествени шествия, концерти и различни форми на почит към делото на светите братя и техните последователи.
