На 18 октомври Българската православна църква почита паметта на св. великомъченица Злата Мъгленска, която е символ на твърдостта във вярата и непреклонността пред тежки изпитания. Историята ѝ се свързва с тежките времена на турското робство в България. Тя е родена в бедно, но благочестиво семейство в село Слатино, Мъгленска епархия (днес в Северна Гърция). Нейната силна вяра в Христос и отказът да се отрече от нея, дори след жестоки мъчения и натиск, показват колко дълбока и непоколебима е била нейната преданост към Бога.
Турците, които я отвличат, правят всичко възможно да я накарат да се обърне към исляма, включително използвайки заплахи, мъчения и дори близките ѝ, но Злата остава непоклатима. След дълги и безмилостни страдания, тя загива мъченически.
Народната традиция свързва деня на св. Злата с лъскането на златните накити, вярвайки, че така те ще донесат здраве и късмет на техните притежатели. Тази традиция вероятно идва от асоциацията на името „Злата“ със златото, което символизира не само богатство, но и духовна чистота и непокваримост.
На този ден празнуват имената Злата, Златка, Златина, Златко, Златан, Златомир, както и Лука, Лукан и други подобни имена.
