Безработица и заетост в България през 2024 г.: Анализ на данните
През 2024 г. пазарът на труда в България продължава да показва стабилност, като се наблюдава леко намаление на безработицата в сравнение с предходната година. Според данните на Националния статистически институт (НСИ), броят на безработните лица в страната е 127,4 хил. души, което представлява 4,2% от икономически активното население. Този показател е с 0,1 процентни пункта по-нисък в сравнение с 2023 г., което сочи към положителна тенденция в икономиката.
- Катастрофа на кръстовище в Пловдив: Хасковски Volkswagen удари луксозен Lexus
- Италианската Футболна Лига отложи всички мачове за Великденския понеделник в памет на папа Франциск
- Светът скърби за папа Франциск: Лидери от цял свят изразиха съболезнования
- Интензивен трафик и временни ограничения по пътищата в последния ден от празниците
- Почина папа Франциск – Светият престол обяви скръбната вест
От общия брой безработни, 56% (71,4 хил.) са мъже, а 44% (56,1 хил.) са жени. Коефициентът на безработица при мъжете е 4,4%, докато при жените е по-нисък – 3,9%. Тази разлика може да се обясни с различията в структурата на заетостта между двата пола, както и с факта, че жените по-често работят в сектори, които са по-устойчиви на икономическите колебания.
Данните показват, че образованието играе ключова роля в шансовете за намиране на работа. Сред безработните 14,2% имат висше образование, 53,6% са завършили средно образование, а 32,2% имат основно или по-ниско образование. Това подчертава важността на висшето образование за повишаване на конкурентоспособността на пазара на труда.
Освен това, 51,6% от безработните са продължително безработни (т.е. търсят работа повече от една година), което е сериозен предизвикателство за социалната политика на страната. Коефициентът на продължителна безработица е 2,1%, като при мъжете е малко по-висок (2,2%) в сравнение с жените (2,1%).
Заетостта в България през 2024 г.
Общият брой на заетите лица в страната е 2 932,9 хил. души, като мъжете съставляват 53% (1 554,1 хил.), а жените – 47% (1 378,7 хил.). Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 и повече години е 53,2%, като при мъжете той е значително по-висок (59,4%) в сравнение с жените (47,6%).
Секторно разпределение на заетостта
Секторът на услугите е най-големият работодател в България, като в него работят 1 967 хил. души, или 67,1% от всички заети. Индустрията заема второ място с 824 хил. заети (28,1%), докато селското, горското и рибното стопанство осигуряват работа за 141,9 хил. души (4,8%).
По отношение на статуса на заетостта, 88,1% от заетите (2 582,7 хил.) са наети работници, докато 4,9% (142,8 хил.) са работодатели. Самостоятелно заетите без наети служители са 6,7% (197,2 хил.), а неплатените семейни работници представляват едва 0,3% (10,1 хил.). Частният сектор е основен работодател, като в него работят 75,5% от наетите, докато 24,5% са заети в публичния сектор.
Коефициентът на заетост за населението на възраст 15-64 години е 70,9%, като при мъжете той е 74,1%, а при жените – 67,6%. За възрастовата група 20-64 години коефициентът на заетост е 76,8%, като мъжете отново са по-активни на пазара на труда (80,3%) в сравнение с жените (73,1%). Въпреки това, за възрастовата група 55-64 години коефициентът на заетост е 69,9%, което показва, че значителна част от хората в тази възраст продължават да работят.
Икономически активните лица на възраст 15-64 години са 2 945,6 хил., което представлява 74% от населението в тази възрастова група. В същото време, икономически неактивните лица са 1 033,3 хил., като жените са по-представени (581,7 хил.) в сравнение с мъжете (451,6 хил.). Коефициентът на икономическа неактивност е 26%, като при жените той е 29,6%, а при мъжете – 22,4%.
Броят на обезкуражените лица (тези, които не търсят активно работа поради липса на перспективи) е 23,2 хил., което представлява 2,2% от всички икономически неактивни лица на възраст 15-64 години. Този показател е тревожен, тъй като сочи към липса на мотивация и вяра в възможностите за намиране на работа.
Относно образованието, 8,2% от младите на възраст 18-24 години са рано напуснали училищната система, което е сериозен проблем за бъдещото им развитие. Въпреки това, 40,5% от хората на възраст 25-34 години имат висше образование, което е положителна тенденция за икономиката на страната. Въпреки това, 12,7% от младите на възраст 15-29 години нито работят, нито учат, което поставя въпроси за ефективността на образователната и трудовата политика.
Данните за 2024 г. показват, че пазарът на труда в България се стабилизира, но продължава да изправя пред сериозни предизвикателства като продължителната безработица, ниския дял на заетите жени и високата икономическа неактивност. За да се подобри ситуацията, е необходимо да се насочат усилия към подобряване на достъпа до образование и обучение, както и към създаване на нови работни места в перспективни сектори.
