Днес Православната църква отбелязва един от най-светлите християнски празници – Възнесение Господне, известен още като Спасовден. Празникът се чества винаги в четвъртък, на 40-ия ден след Великден, в съответствие с библейското предание за възнесението на Иисус Христос.
След Своето възкресение, Христос остава на Земята в продължение на четиридесет дни. През това време Той проповядва своето учение, наставлява учениците си и се движи сред хората като Богочовек – едновременно с човешка и божествена природа. На 40-ия ден, от подножието на Елеонската планина край Йерусалим, Той се възнася на небето, за да седне отдясно на Бога Отца. С това се завършва актът на човешкото спасение, а денят получава наименованието Спасовден – ден на Спасителя.
В българския народен календар Спасовден е дълбоко преплетен с древни вярвания и обичаи. Седемте четвъртъка след Великден са отредени за молитви против природни бедствия, особено градушки, които застрашават реколтата. Последният от тях, Спасовден, се свързва и с култа към мъртвите – според поверието на този ден душите на починалите, които са били „на свобода“ от Велики четвъртък, се прибират в отвъдното.
Интересен и мистичен е и друг елемент от народните вярвания, свързан със самодивите – митични женски същества, които според фолклора слизат на земята в нощта срещу Спасовден. Те берат лековития росен – растение, което цъфти единствено тогава и се смята за магическо. Болни и бездетни хора отиват на росеновите поляни, за да преспят под открито небе с надеждата за изцеление. Вярва се, че само в тази нощ чудото на излекуването и зачеването е възможно.
Спасовден е и личен празник за мнозина – имен ден отбелязват хората с имена Спас, Спаска, Спасена, Спасимир, Спасимира и производни. Също така денят се чества като професионален празник на хлебарите и сладкарите – символичен жест към хляба като носител на живот и благословение.
Спасовден съчетава в себе си както духовна дълбочина, така и живата сила на народните традиции. Това е ден, в който вярата, надеждата и обичаят се преплитат, напомняйки ни за вечната връзка между небето и земята, между човека и божественото.
