Изглежда, че церемонията по закриването на Олимпийските игри в Париж предизвика смесени реакции, особено по отношение на нейната символика. Въпреки че много зрители и критици възхваляват артистичната визия и културните препратки, които бяха вложени в спектакъла, други се почувстваха неудобно от някои от визуалните елементи, които ги асоциират с „сатанински“ образи.
Основният фокус на критиките беше върху „Златния пътешественик“ – фигура, която според някои символизира възраждането на живота след период на опустошение, но според други има демонични характеристики. Присъствието на Крилатата победа от Самотраки – известната древногръцка статуя, свързана с победата и триумфа – също беше тълкувано по различен начин. Докато за едни тя символизира победата и връзката с древните Олимпийски игри, за други нейното използване в контекста на церемонията беше възприето като притеснително.
Социалните медии станаха арена на оживени дискусии, където потребители споделяха своите тълкувания и емоции относно видяното. Някои дори се върнаха към критиките, отправени към церемонията по откриването на Олимпиадата, където също бяха включени визуални елементи, които се възприеха като провокативни.
Тези различни реакции отразяват сложността на съвременните интерпретации на символиката и културното наследство, както и как визуалното изкуство може да предизвика широк спектър от емоции и мнения.