Два месеца и половина след встъпването си в длъжност кабинетът на министър-председателя Росен Желязков е изправен пред първия си вот на недоверие. Той е иницииран от партия „Възраждане“ с подкрепата на „Величие“ и МЕЧ, но е определен от мнозина като символичен жест, предварително обречен на провал.
Поводът за вота са провали във външната политика, като опозицията посочва подкрепата на България за Украйна и липсата на ясна позиция по случая с убития в Газа български гражданин Марин Маринов.
Премиерът Желязков определи вота като „опит за вклиняване“ в коалицията, а министърът на външните работи Георги Георгиев защити правителствената линия, подчертавайки, че България „излъчва стабилност и авторитет“ на международната сцена.
- 399 евро майчинство и „някакви си 200 евро“: колко струва родителството в България
- Начало на летателната подготовка на бъдещите военни пилоти
- Над 1,4 млн. българи под линията на бедност на фона на инфлационния натиск
- Цените по Черноморието скачат с до 30%: хотели в Слънчев бряг обмислят да не отворят
- Скандал с държавната верига „Магазин за хората“: Празни рафтове, загуби и оставки
Управляващите ГЕРБ-СДС и ДПС категорично отхвърлиха вота, а лидерът Бойко Борисов заяви, че е „прекалено рано“ за такъв вот, особено по външна политика, където страната следва ясна проевропейска линия.
Най-голямата опозиционна сила – ПП-ДБ, отказа да подкрепи вота и дори напусна залата по време на дебатите. Това потвърждава мнението, че гласуването е предимно политически ход от страна на малките опозиционни партии.
Вотът ще бъде гласуван на 3 април в 13:45 ч., но очакванията са той да бъде отхвърлен. Управляващата коалиция разполага с достатъчно гласове, за да запази властта, а опонентите на вота смятат, че сега не е моментът за политически кризи – особено при преговорите за влизане в еврозоната и очаквания положителен конвергентен доклад.
Макар вотът да няма реални шансове за успех, той поставя въпроси за вътрешната кохезия на управляващата коалиция и стратегиите на опозицията. В краткосрочен план той е по-скоро политически месидж, отколкото заплаха за кабинета, но в дългосрочен – може да подчертае нарастващите напрежения в парламентарната среда.
