Държава на ТЕЛК: когато социалната система започне да подменя икономиката
Само за изминалата година в България са издадени над 270 000 решения по ТЕЛК, показват данни на НОИ. Това е число, което само по себе си буди въпроси – не толкова за състоянието на здравето на нацията, колкото за начина, по който функционира системата за оценка на нетрудоспособността.
Особено показателен е примерът с област Кърджали, където за една година са издадени над 17 000 ТЕЛК решения – близо 10% от населението на областта. Ако към това прибавим и възможността лице с ТЕЛК да получи личен асистент, който често е негов роднина и получава възнаграждение до 750 евро месечно при пълен работен ден, картината става още по-сериозна. На практика това означава, че двама души в едно домакинство могат да бъдат изцяло зависими от социални плащания, без реално участие на пазара на труда.
При подобен модел не е трудно да си представим сценарий, в който 15–20% от населението в даден регион живее пряко или косвено от социалната система. А какво би станало, ако в някои малки населени места този дял достигне 40 или дори 50%?
Тук вече въпросът не е само в контрола върху ТЕЛК решенията, а в дълбокото изкривяване на социалната и икономическата логика на държавата. Системата, създадена да подпомага хора с реални и тежки увреждания, рискува да се превърне в алтернативна форма на заетост, особено в икономически слаби региони. Това води до опасно разслоение: докато част от населението получава сравнително стабилен доход без трудова активност, действително тежко болни хора – включително онкоболни и хронично страдащи в големите градове – често се сблъскват с откази, забавяния и административни пречки.
- 399 евро майчинство и „някакви си 200 евро“: колко струва родителството в България
- Начало на летателната подготовка на бъдещите военни пилоти
- Над 1,4 млн. българи под линията на бедност на фона на инфлационния натиск
- Цените по Черноморието скачат с до 30%: хотели в Слънчев бряг обмислят да не отворят
- Скандал с държавната верига „Магазин за хората“: Празни рафтове, загуби и оставки
Още по-притеснителен е политическият риск. Когато значителна част от доходите на дадена общност зависят от решения на комисии, общини или държавни органи, се създава предпоставка за натиск, зависимости и контрол, включително в изборни периоди. Социалната политика започва да се използва не като инструмент за солидарност, а като лост за влияние.
В същото време държавата официално говори за липса на работна ръка и внася работници от трети страни, докато вътре в страната все повече хора остават извън активната икономика, макар и формално трудоспособни. Това противоречие подкопава доверието в институциите и в самия обществен договор.
Проблемът не е в помощта за нуждаещите се – тя е морално и социално необходима. Проблемът е в липсата на ефективен контрол, в стимулите за злоупотреба и в усещането за несправедливост, когато едни получават безпрепятствен достъп до помощи, а други – реално болни – остават извън системата.
Ако държавата не предприеме сериозна реформа на ТЕЛК, социалните услуги и медицинската експертиза, рискуваме да изградим не социална държава, а деформиран модел на зависимост, който нито лекува, нито интегрира, нито развива икономиката. И в крайна сметка – такъв модел ще бъде платен от всички.
