Случаят с Кирил Петков, лидерът на „Продължаваме промяната“, и обвинението за ареста на Бойко Борисов, Владислав Горанов и Севделина Арнаудова, отразява силно напрежение между политическите и съдебните институции в България. Петков вече публично изрази становището си, като нарече действията на прокуратурата „жалки мафиотски“ маневри, което показва неговото остро противопоставяне на действията на съдебната система.
Ето ключови моменти от ситуацията:
- Хронология на събитията:
- Арестите на Борисов, Горанов и Арнаудова са извършени на 17 март 2022 г. по заповед на Петков, докато той е бил премиер.
- Прокуратурата твърди, че тези действия са били в нарушение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), включително извършване на претърсвания без съдебно разрешение и разпит на Петков без уведомяване на компетентен прокурор.
- Последствия:
- Прокуратурата обвинява Петков в превишаване на властта и причиняване на значителни вредни последици за държавата, включително уронване на престижа на изпълнителната власт.
- Действията са квалифицирани като политически мотивирани и нарушаващи правата на засегнатите лица.
- Политическо измерение:
- Кирил Петков доброволно се отказа от имунитета си, което демонстрира желание да се изправи срещу обвиненията, но също така го използва като платформа за критика срещу прокуратурата и нейната независимост.
- Главният прокурор Сарафов също е поискал имунитетите на други депутати, което показва, че това е част от по-широк контекст на съдебно преследване срещу определени политически фигури.
Този случай е симптоматичен за дълбоките разделения в политическата и съдебната система на България. Той повдига въпроси за върховенството на закона, разделението на властите и прозрачността в действията на институциите.
