Денят на народните будители, който отбелязваме на 1 ноември, е празник, който има дълбоко значение за българския народ. Той е посветен на всички българи, които през вековете са се борили за съхранение на националното самосъзнание, култура и идентичност. Тези книжовници, просветители, революционери и духовни водачи са съхранили моралните и духовни ценности на България и са дали сила на народа да устои на трудните времена на чужда власт и културно потисничество.
Един от най-ярките символи на този будителски дух е отец Паисий Хилендарски, който през 1762 г. написва „История славянобългарска“ и с това поставя основите на Българското възраждане. Неговият труд не само че вдъхновява други просветители, но и пробужда националното съзнание на българите, съхранявайки историческата памет и културата на народа. Към неговото дело се присъединяват още и Софроний Врачански, Неофит Рилски, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и много други, чиито трудове, жертви и усилия вдъхват кураж и стремеж към свобода и самоопределение.
Празникът на будителите за първи път се чества в Пловдив през 1909 г., но официално е признат на 1 ноември 1922 г. по предложение на министъра на просветата Стоян Омарчевски. Въпреки че за известно време след 1945 г. празникът е отменен, традицията е възобновена през 1992 г., като се затвърждава значението му в новата история на България.
Днес Денят на народните будители е неприсъствен ден за всички училища и служи като възможност да отдадем почит на всички, които са допринесли за българското духовно и културно наследство, както и да вдъхновим новите поколения да пазят и развиват националната идентичност и културно богатство на България.
