
На 22 септември 1908 г. в църквата „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново, княз Фердинанд, заедно с правителството на Александър Малинов, официално обявява България за независимо царство. Това събитие, известно като Денят на Независимостта, слага край на васалната зависимост на България от Османската империя, наложена чрез Берлинския договор от 1878 г.
Обявяването на независимостта е подготвено в благоприятни международни условия. През лятото на 1908 г. Младотурската революция отслабва османската власт, а Австро-Унгария планира да анексира Босна и Херцеговина, нарушавайки същия договор. В съгласие с австро-унгарския император Франц-Йосиф, княз Фердинанд предприема този ключов политически ход.
На 20 септември Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина, а два дни по-късно България декларира своята независимост. Манифестът е прочетен във Велико Търново, и с този акт България възстановява статута си на независима държава, начело с коронования цар Фердинанд. Това събитие бележи важен момент в новата българска история и окончателно прекъсва васалните отношения с Османската империя.
Великите сили признават българската независимост през пролетта на 1909 г. Високата порта (Османската империя) също признава официално този факт, с което приключва сложният процес на освобождение на България.
Вестник „Пряпорец“ отразява историческия ден с думите: „Вчера в историческата столица на българските царе се извърши едно от най-великите събития в нашата нова история…“ Този ден се превръща в символ на национална гордост и възстановяване на традициите от славното минало на Първото и Второто българско царство.
На 10 септември 1998 г. с решение на Народното събрание Денят на Независимостта става официален празник на България. Събитието се чества най-тържествено във Велико Търново, но се отбелязва в цялата страна като значим етап в съвременната история на България.