Седем години след трагичната загуба на дъщеря си в нелепа катастрофа, един баща намира сили да се обърне към медиите, обществото и самата държава с отворено писмо. В него той излива болката, безсилието и разочарованието си от липсата на справедливост. Виновникът за катастрофата продължава да живее живота си безнаказано, без капка морален срам или поета отговорност.
Бащата споделя, че въпреки годините, мъката не намалява, а бездействието на институциите превръща личната му трагедия в символ на обществена несправедливост. С писмото си той призовава за морална будност, човечност и реална ангажираност от страна на институциите, за да не бъдат подобни трагедии забравени или потъпкани в сянката на бюрокрацията.
Публикуваме пълния текст на писмото, написано от бащата на едно починало нелепо момиче.
Самия пост на бащата може да прочетете ТУК
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО МЕДИИТЕ И ОБЩЕСТВОТО
Уважаеми журналисти и сънародници,
Обръщам се към вас не само като баща, но и като човек, който 7 години носи в сърцето си болка, която не стихва – болката от загубата на дъщеря ми Божидара Данаилова Тодорова, само на 15 години.
На 21 май 2018 г. в гр. Хасково, Божидара и сестра ѝ София, заедно с тяхна приятелка, се качват в автомобил, управляван от познато момче. Вместо да ги закара до дома ни, той умишлено кара с над 110 км/ч при ограничение 50 км/ч. Момичетата го молят да намали, изплашени. Той им се смее и казва: „Ще ви трябват памперси“, и увеличава скоростта.
Минути по-късно – челен удар в кола, извършваща забранен завой, след това – в метален стълб. От силата на удара Божидара удря главата си, счупва три шийни прешлена и остава напълно парализирана. В шока и болката си, тя поглежда към сестра си София и казва:
„Софи, пожелавам ти хубав живот.“
После, в болницата, на леглото, почти без глас, тя ми прошепна:
„Тате… тате… нищо не чувствам…“
А аз ѝ казах:
„Спокойно, Тате… всичко ще е наред.“
Дадох ѝ обещание. Но какво зависеше от мен?
Откарана в болница „Св. Георги“ в Пловдив, Божидара претърпява спешна операция, но 25 дни по-късно умира от травмите – несъвместими с живота. Детето ми почина, защото някой реши, че животът е шега и скоростта е за забавление.
Днес, седем години по-късно, все още чакаме справедливост. Делото премина през Окръжен съд и Апелативен съд – Пловдив. Наложена беше присъда 1 година и половина лишаване от свобода и 4 години без книжка.
След обжалване във Върховния касационен съд, делото беше върнато отново в Пловдив. А ние чакаме. И чакаме.
Същият човек, само година след катастрофата, е хванат да шофира под въздействие на наркотици. Прокуратурата не му отне книжката, въпреки нашите многократни искания още в досъдебната фаза. Осъден е условно, получава С категория и днес е професионален шофьор.
Това ли е държавата, която защитава децата си?
А какво стана със семейството ни?
Сестрата на Божидара – София, година след трагедията, ни помоли да ѝ издадем пълномощно да напусне страната. Тя не издържа. Виждаше как в България виновните не плащат. Днес живее и работи в Англия и отказва да се върне.
Обръщам се към вас – медиите, гражданите, хората с морал и съвест.
Ние не търсим сензация. Търсим справедливост. За Божидара. За всички деца. За бъдещето.
Не позволявайте тази история да бъде заглушена. Помогнете ни да я разкажем. Защото, когато убиецът е на свобода, а детето ти е в гроба – справедливост няма.
С уважение и болка,
Данаил Кирилов Тодоров
гр. Хасково
Имейл: danail_kirilov_todorov@abv.bg
