
Петльовден – празникът на мъжките рожби и българските традиции
Петльовден, отбелязван на 2 февруари, е празник с дълбоки корени в българската история и традиции. Неговото възникване се свързва с мрачните времена на османското владичество, когато българските семейства се опитвали да защитят своите синове от най-жестокия данък – кръвния. За да заблудят турските власти, че от техните домове вече са взети момчета за еничари, българите белязвали портите си с кръв от петли.
Днес Петльовден продължава да се чества като празник на мъжката рожба, мъжката сила и здравето на децата. Традициите му се запазват главно в източната част на България – от Одринско и Лозенградско до Добруджа. Освен историческата си значимост, празникът символизира плодородието, оплодителната способност и продължаването на рода.
Традиции и обичаи
Още от есента семействата определят два петела – един за „баща“ и друг, наречен за Петльовден. В деня на празника курбанът се принася от майката на момчето, а с кръвта му се правят обредни действия – опръсква се прага на дома и се рисува кръстен знак на челото на момчето за здраве и сила. Освен това, момчето трябва да се докосне до острието на ножа, за да бъде закалено и да носи мъжка сила. В някои райони, като Карнобатско, ритуалът се извършва от млад мъж, символизиращ приемствеността на поколенията.
Жените, които нямат мъжки деца, също почитат Петльовден, като носят своя петел в къща с момче, вярвайки, че така ще се сдобият с рожба от мъжки пол и ще осигурят продължаването на рода си.
Забрани и вярвания
Според народните вярвания на Петльовден не бива да се използват остри предмети като ножове, брадви, ножици и куки. Смята се, че това предпазва децата от рани и белези, а семейството от нещастия.
- Млада жена преби майка си от бой във Великотърновско, в Елена мъж преби жена си.
- „Небет тепе“ в Пловдив няма да има работно време.
- Рачков и Геро се завърнаха като водещи в „Като две капки вода“
- Болниците в София и Пловдив лекуват пострадалите от пожара в дискотека „Пулс“ в Северна Македония
- Рязко застудяване на времето в началото на седмицата.
Интересен факт е, че единственият паметник на петела в България се намира в село Голица, Варненско. Това подчертава значимостта на този празник в българската култура и дълбоката почит към традициите, предавани от поколение на поколение.
Петльовден не е просто исторически обред – той е символ на силата, плодородието и уважението към българските традиции. Чрез този празник се отдава почит на семейството, родителите и новото поколение, като се поставя акцент върху здравето и благополучието на децата. Въпреки съвременните промени, Петльовден остава важна част от българската народна култура, напомняйки за съхранената идентичност и духовната сила на българския народ.