875 души в България в момента чакат за трансплантация на орган, като най-голяма е нуждата от бъбречни трансплантации. Въпреки че броят на чакащите остава висок, донорските ситуации у нас продължават да бъдат твърде малко.
От началото на годината са реализирани едва 9 донорски ситуации, благодарение на които 18 души са получили шанс за по-добър живот. За сравнение, през 2024 година донорите са били 16, а извършените трансплантации – 32. Данните показват, че броят на донорите у нас остава трайно нисък, което ограничава възможността за навременна трансплантация на нуждаещите се пациенти.
- 399 евро майчинство и „някакви си 200 евро“: колко струва родителството в България
- Начало на летателната подготовка на бъдещите военни пилоти
- Над 1,4 млн. българи под линията на бедност на фона на инфлационния натиск
- Цените по Черноморието скачат с до 30%: хотели в Слънчев бряг обмислят да не отворят
- Скандал с държавната верига „Магазин за хората“: Празни рафтове, загуби и оставки
Според министъра на здравеопазването доц. Силви Кирилов, България губи всяка година около 100 000 души, като между 1 и 3 процента от тях са потенциални донори. „Приемаме, че 2% от починалите – около 2 000 души – биха могли да станат донори. От тях между 14 и 21% са подходящи. Ако вземем по-ниската граница – 14%, това са 280 души. Ние изпускаме тези донори по ред причини“, коментира министърът.
Органните трансплантации у нас се извършват в няколко държавни болници в София, включително Военномедицинска академия (ВМА), която е национален център за проследяване на всички пациенти с присаден черен дроб.
Недостигът на донори продължава да бъде едно от най-сериозните предизвикателства пред българската здравна система. Според специалисти е необходимо по-активно информиране на обществото и по-добра организация на процеса по идентифициране и координация на потенциалните донори, за да могат повече хора да получат шанс за живот.
