Свалянето на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г. бележи важен прелом в българската политика и в развитието на държавата, поставяйки началото на края на еднопартийното управление в страната. Решението за отстраняването на Живков от лидерския пост в Българската комунистическа партия (БКП) и назначаването на Петър Младенов за нов генерален секретар представлява повратен момент в навечерието на промените в Източна Европа. Събитието е оценено от вътрешни и международни медии като ключово за разклащането на твърдия контрол на партията и засилване на обществените надежди за демократизация и реформи.
През този ден новината за оставката на Живков е посрещната с овации в София и предизвиква активен отзвук в медиите, включително в радиостанции като BBC и различни международни вестници. В Южния парк в София хора се събират, за да отбележат случващото се, докато коментатори отбелязват, че 35-годишното управление на Живков завършва под натиска на обществените и международни очаквания за промяна. Считан за най-либералната фигура в Политбюро, Петър Младенов е възприет като потенциален лидер на прехода към политическите реформи, макар че някои наблюдатели го виждат като компромисно решение, което може да не доведе до истински промени.
Международните анализи посочват, че събитията в България са част от по-широка тенденция на промяна в Източна Европа, където страни като Полша, Унгария и ГДР също започват да демонтират еднопартийните режими под въздействието на гласността и перестройката, насърчени от Михаил Горбачов. В коментарите се изтъква и символичното значение на това събитие, описвано като „края на последния диктатор в Източна Европа“.
Пресата подчертава политическата маневра на Петър Младенов, който по време на среща с ръководството на СССР в Москва, получава подкрепата на Кремъл за промени. Международните коментатори прогнозират бъдещи реформи и политическо разместване, но се изразява и скептицизъм относно скоростта и степента на тези промени, като Младенов е разглеждан от някои като временно решение.
Свалянето на Тодор Живков не само предвещава ерата на преход в България, но и е важен етап от глобалните политически трансформации, които бележат края на Студената война и началото на нови демократични процеси в страните от социалистическия блок.
