Изявлението на Тодор Живков от 29 май 1989 г. бележи началото на събитие, известно като „Голямата екскурзия“ – мащабна миграционна вълна на български мюсюлмани към Турция. Това събитие е резултат от продължителната политика на асимилация и репресии, насочени към турското малцинство в България през 1980-те години.
Тодор Живков, в качеството си на председател на Държавния съвет на Народна република България и генерален секретар на Българската комунистическа партия, в своето изявление по Българската телевизия и Българското радио призовава Турция да отвори границата „за всички български мюсюлмани, които желаят да отидат в Турция временно или да останат и да живеят там“. Той оправдава това действие с антибългарската кампания, провеждана според него от някои кръгове в Турция.
На 3 юни 1989 г. Турция отваря границата си, което води до масово изселване на български мюсюлмани през летните месеци на 1989 г. Миграцията се характеризира с опашки за паспорти, продаване на имущество на безценица и товарене на позволеното за изнасяне имущество.
Това събитие има значителни последствия за двете страни. За България това означава намаляване на етническото напрежение и до известна степен облекчаване на икономическите проблеми, но също така и загуба на работна сила. За Турция това е сериозно предизвикателство, свързано с интеграцията на новите имигранти и предоставянето на социални услуги.
„Голямата екскурзия“ остава едно от най-драматичните събития в новата история на България и е символ на трудностите и предизвикателствата, пред които са изправени малцинствата в периода на социалистическото управление.
