Все по-често български шофьори се оказват в абсурдна ситуация – купуват автомобил напълно законно, регистрират го в КАТ и го карат спокойно, докато изведнъж не се оказва, че превозното средство се издирва като откраднато в чужбина. Случаите зачестяват, а потърпевшите си задават един и същ въпрос: как подобен проблем не е засечен още при регистрацията?
Две основни измамни схеми
Криминалисти посочват, че измамниците най-често използват две добре познати схеми:
- продажба на лизингов автомобил;
- продажба с подправени регистрационни документи.
И в двата случая купувачът остава с впечатление, че всичко е изрядно – особено след като автомобилът успешно преминава регистрация в „Пътна полиция“.
- Австрия, Германия, Нидерландия, Дания и Гърция обявиха „коалиция за депортация“
- МВР без достъп до тол камерите
- Облачно и ветровито начало на седмицата с валежи в по-голямата част от страната
- Мащабна криптоизмама в Пловдивско: задържан е 48-годишен мъж, щетите надхвърлят 415 000 евро
- Великобритания предприема действия срещу „сенчестия флот“ на Русия
Как работи схемата с лизинговите коли
Проблемът се корени в различията между практиките в България и в други европейски държави. В много страни собственик по документи е лицето, което управлява автомобила, дори когато той е на лизинг. У нас обаче автомобилът обикновено се води собственост на лизинговата компания.
Това разминаване се използва от измамниците. Сценарият е следният:
- Чужденец продава автомобил, който все още изплаща на лизинг.
- Колата се внася в България и често се препродава – понякога няколко пъти.
- Новите собственици я регистрират без проблем, тъй като към момента на сделката тя не фигурира като открадната.
- След продажбата първоначалният притежател обявява автомобила за откраднат в своята държава и спира да плаща лизинговите вноски.
Едва тогава VIN номерът на автомобила се въвежда в международните системи за издирване, включително Шенгенската информационна система и Интерпол.
Какво следва за българския купувач
Когато автомобилът бъде засечен, собственикът в България е длъжен да го предаде доброволно на МВР. След това:
- съответната държава има срок от два месеца да заяви дали ще си търси автомобила;
- ако разходите по транспортиране са високи, понякога колата остава в България;
- при липса на реакция в срок, автомобилът може да бъде върнат на добросъвестния купувач или да стане държавна собственост.
В някои случаи обаче се водят разследвания под надзора на прокуратурата. Тогава автомобилът може да остане на паркинг с години, докато спорът бъде решен – често с тежки последици за състоянието му.
Втората схема: истински, но откраднати документи
Друг често срещан метод включва използването на оригинални, но откраднати регистрационни бланки от чужбина – най-често от Нидерландия.
Документите са автентични и съдържат всички защитни елементи, които пътните полицаи проверяват. Именно затова автомобилите преминават регистрация без съмнение, въпреки че документите са използвани незаконно.
Защо системата не засича проблема навреме
Ключовият момент е, че към момента на регистрацията в България автомобилът не фигурира като издирван. Сигналът за кражба се подава по-късно, когато вече е сменил собствеността си и е влязъл в страната.
Това прави купувачите практически беззащитни, въпреки че са действали добросъвестно.
Как да се предпазим
Експерти съветват бъдещите купувачи:
- да проверяват историята на автомобила в международни бази данни;
- да избягват сделки с неясен произход или подозрително ниска цена;
- да изискват пълна документация и доказателства за собственост;
- да използват услугите на специалисти при внос на автомобил.
Случаите показват, че дори законно закупен автомобил може да се окаже обект на международно издирване. А последствията за крайния купувач често са сериозни – от загуба на колата до години чакане за разрешаване на казуса.
