Св. Атанасий Атонски – християнски празник, вплетен в българските летни традиции
На 5 юли Православната църква почита паметта на свети Атанасий Атонски – един от големите монаси и духовници на Източното християнство. В българския народен календар този ден съчетава християнското почитание със стародавни езически ритуали, свързани с природата, плодородието и опазването на живота.
- Таксиметровите услуги в Пловдив поскъпват от 17 ноември
- Камион на „Паркинги и гаражи“ скъса кабели в центъра на Пловдив
- Ще поскъпнат ли таксиметровите услуги в София с над 18%? Решават днес в СОС.
- НКЖИ уволни 10 служители за кражба от ябълкова градина
- Затопляне и разкъсана облачност в четвъртък, валежи на места в Южна България
Имен ден празнуват:
Атанас, Атанаска, Наско, Начо, Живко, Живка, Живан, Живана, Траян, Траяна, Таско, Трайко и Трайка.
Традиции и вярвания
Празникът на св. Атанасий Атонски се чества през лятото и бележи символичното преполовяване на сезона. Народната представа за светеца го изобразява като мистичен застъпник пред Бога – на този ден той облича кожуха си и отива да моли за зима, защото „лятото вече е преполовено“. Макар и в разгара на топлото време, празникът носи в себе си усещане за промяна и цикличност в природата.
Свети Атанас е свързан с началото на жътвата и с магически действия за дъжд и плодородие. В различни части на България са запазени уникални местни ритуали:
Кокоша църква
Навсякъде в страната съществува обичаят „кокоша църква“. Всяка домакиня коли черна кокошка – жертва, която се принася в чест на светеца и за предпазване от болести и беди. Обредът има древни корени и силен символичен характер, свързан с обновление и защита на дома.
Курбани и раздаване на погачи
В Средните Родопи се организират общоселски курбани – жертвоприношения за здраве и благоденствие. Жените приготвят пресни погачи, които се раздават за дъжд и берекет – символ на плодородието и надеждата за добра реколта.
Празник на орачите и обреди против суша
В Западна България свети Атанас се почита като покровител на орачите. Земеделците го възприемат като пазител на труда им. В Източна България на този ден се изпълняват древни обреди против суша – Пеперуда и Герман. Те включват ритуални танци и символични действия, целящи да „привлекат“ дъжд.
Единство между вяра и народна мъдрост
Празникът на св. Атанасий Атонски е поредното доказателство за преплитането на християнската религия с българските традиции. Макар светецът да е почитан заради духовния си подвиг, народното въображение го превръща в покровител на земята, дъжда и реколтата – ключови елементи от живота на всяко българско село.
Днес, макар някои от ритуалите да се изпълняват символично, празникът остава жив – като повод за събиране, молитва и свързване с природата.
