На 1 септември Православната църква отбелязва Симеоновден – християнски празник в чест на Св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта. Този ден поставя началото на новата църковна година и носи важно значение както в религиозната, така и в народната традиция.
Кой е Св. Симеон Стълпник?
Преподобният Симеон е роден през 357 г. в Мала Азия. Още от ранна възраст той проявил дълбока вяра и смирение. За да се отдели от светската суета, Симеон изгражда каменна кула, висока 40 лакти, и живее в тясна килия на върха ѝ. Поради този подвиг получава прозвището Стълпник (от „стълп“ – колона). Той прекарва живота си в молитва и пост и умира на 103-годишна възраст, оставяйки пример за преданост и духовна сила.
Земеделска нова година и народни вярвания
В българската народна традиция Симеоновден се смята за начало на есенната земеделска работа – започват оранта, сеитбата и събирането на орехи. Денят е известен с различни имена като „Симеон орач“, „Симеон сърп“, „Симеон брульо“ и „Летен полазник“.
Съществуват редица обичаи и забрани:
- Жените замесват пшенично тесто и пекат обредни пити, с които ритуално захранват воловете и биволите, използвани за оран. Малки кравайчета се нанизват на рогата им за плодородие.
- Орачите и сеячите обличат празнични дрехи, а жените обикалят около тях и ръсят жар – за спорна и успешна работа.
- След изораването на първата бразда обредната пита се разчупва на четири части:
- едното парче се хвърля на изток,
- второто се дава на воловете,
- третото се заравя в нивата,
- а четвъртото изяжда стопанинът.
- Забрани: на този ден не се дава назаем и не се изнася нищо от дома, за да не „излезе берекетът“. Не се готви, не се пере и не се простира пране.
- Гледа се кой пръв ще влезе в дома – ако е добър човек, реколтата ще бъде плодородна. Същото вярване важи и за срещите по пътя към нивата.
Имен ден
На Симеоновден празнуват Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона, Марта.
