Историята за хипопотамите на Пабло Ескобар представлява уникален и необичаен екологичен проблем за Колумбия. След смъртта на Ескобар през 1993 г., няколко хипопотама от неговия частен зоопарк избягват в природата и започват да се размножават. Днес тези животни, които не са родом от Южна Америка, са се адаптирали към околната среда в районите около реката Магдалена. Популацията им се е увеличила значително, достигайки около 166 индивида. Това създава проблеми както за местната екосистема, така и за безопасността на хората.
Хипопотамите са агресивни животни и в Африка те убиват повече хора, отколкото повечето други големи животни. В Колумбия вече са регистрирани нападения срещу рибари, което буди опасения за потенциални инциденти със смъртен изход. Освен това, хипопотамите могат да повлияят негативно на местната фауна, включително и застрашени видове като морските крави.
От правителствена гледна точка, колумбийските власти се опитват да балансират между опазването на околната среда и безопасността на хората, от една страна, и защита на правата на животните и туристическите интереси, от друга. Решението на съда да наложи мерки за контрол върху популацията на хипопотамите, включително лов и стерилизация, е спорно и предизвиква обществен дебат. Туризмът, който се развива около тези хипопотами, както и активисти за правата на животните, се противопоставят на лова, настоявайки за алтернативни решения като преместване на животните.
Проблемът е сложен, тъй като стерилизациите досега не са били достатъчно ефективни, а международните планове за преместване на хипопотамите в други държави се провалиха. Това оставя правителството пред труден избор – да продължи с опитите за ограничаване на популацията чрез контролирани методи или да се изправи пред нарастваща криза, свързана с увеличаващите се хипопотами и техните последици върху околната среда и човешките общности.
