Плановете на Зимбабве да избие 200 слона, за да нахрани общностите, засегнати от тежката суша, подчертават сложната връзка между опазването на дивата природа и нуждите на хората. Причинена от явлението „Ел Ниньо“, сушата е унищожила реколтите и е довела до недостиг на храна за милиони хора в Южна Африка. Решението за избиването, първото от 1988 г., цели да се справи с двойния натиск върху природните ресурси – както от глада на хората, така и от нарастващата популация на слонове, която надхвърля капацитета на природните паркове в Зимбабве.
Страната има около 84 000 слона, при положение че парковете ѝ могат да поддържат само 55 000. Пренаселеността на парковете е един от факторите, които изострят конфликтите между хората и дивите животни. Освен това, през 2023 г. в Зимбабве бяха регистрирани 50 смъртни случая в резултат на нападения от слонове.
Ситуацията поставя Зимбабве пред трудни дилеми, свързани с устойчивото управление на природните ресурси. Страната отдавна лобира за възобновяване на международната търговия със слонова кост и живи слонове, но международните ограничения по Конвенцията за международна търговия със застрашени видове (CITES) възпрепятстват такива действия. Това оставя страната с огромни запаси от слонова кост, които не може да продаде, въпреки потенциалната им стойност.
