
Броят на руските и украинските войници, убити, ранени или обявени за изчезнали по време на почти четиригодишната война, може да достигне 2 милиона още до пролетта на тази година. Това показва ново проучване на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) със седалище във Вашингтон, публикувано във вторник.
Според анализа около 1,2 милиона руски военнослужещи и близо 600 хиляди украински войници са загинали, ранени или изчезнали от началото на конфликта. Така общият брой на жертвите и от двете страни вече възлиза на приблизително 1,8 милиона – една от най-тежките човешки загуби в съвременна Европа.
Точният мащаб на жертвите остава трудно установим. Русия систематично занижава официалните данни за загиналите и ранените си войници, докато Украйна не публикува подробна статистика по съображения за сигурност. Затова проучването се базира на оценки на американското и британското правителство, както и на анализи от независими и разузнавателни източници.
- Таксиметровите услуги в Пловдив с нови цени от утре 26.08
- Добрина от пазара в Разград: Млад земеделец дарява пъпеши на хора с ниски доходи
- ЗА ДЮНЕР И „ГОЛЯМА МЪЖКА ПОСТЪПКА“: ДОКЪДЕ СТИГНА ЖЕСТОКОСТТА?
- На този ден преди 55 години България загуби Гунди и Котков – трагедия, която властта се опита да премълчи
- Нова агресия срещу таксиметров шофьор в Пловдив, бил с клиентка когато го нападнали.
Данните очертават мрачна картина на военния напредък на Русия. Въпреки огромните човешки загуби, на някои участъци от фронта руските сили напредват едва с между 15 и 70 метра на ден. От януари 2024 г. насам Русия е успяла да завземе около 1,5% от украинската територия и към момента контролира приблизително 20% от страната.
Зимните условия допълнително усложняват бойните действия, като забавят и двете армии. Въпреки това руските сили продължават бавния си натиск в източните региони Луганск и Донецк, където Москва се стреми да установи пълен контрол.
Проучването подчертава високата цена на продължаващия конфликт и поставя под въпрос устойчивостта на военните стратегии, при които минимален териториален напредък се постига за сметка на огромни човешки загуби.



