Тома, един от дванадесетте апостоли на Иисус Христос, е познат с прозвището „Тома неверни“, въпреки че по-дълбокият смисъл на този епитет е свързан с неговото желание за лично убеждение, а не с липса на вяра. Неговото име, което означава „близнак“, не е свързано с известен брат сред учениците на Христос, както е случаят с други апостоли като Андрей и Петър, или Яков и Йоан Зеведееви.
Тома произхождал от семейство на рибари и бил човек на действието и откровените думи. Той показвал преданост към Иисус, като например, когато казал на учениците да тръгнат с Христос към Йерусалим, където се очаквало опасност, с думите: „Да идем и ние да умрем с Него“. След Възкресението на Христос, когато апостолите Му видели за първи път, Тома отсъствал и заявил, че няма да повярва, докато не види раните от гвоздеите и раната в ребрата Му. След като Иисус се явил повторно, Тома признал: „Господ мой и Бог мой!“, без дори да докосне раните, като така показал пълното си убеждение във Възкресението.
Свети Тома продължил да разпространява Христовото учение, като според преданието стигнал до Индия, където мнозина го почитат и до днес като свой духовен просветител. Той завършил земния си път с мъченическа смърт, след като дълги години проповядвал християнството сред източните народи.
