На 11 ноември почитаме Свети Мина – един от най-обичаните светци в българската народна традиция, известен като покровител на семейството, пътешествениците, бездомните и сираците. Името му, свързвано с Луната („месечина“), символизира светлината и надеждата за тези, които се нуждаят от помощ.
Свети Мина е почитан заради чудотворните си дарби и закрилата, която дава на хората в нужда. Вярва се, че на този ден жените се молят пред неговата икона за здраве на децата си, за радост и благополучие на дома. Традицията гласи, че светецът закриля народните лечители и знахари, а също така е пазител на воините и на тези, които се отправят на дълъг път.
Животът на Свети Мина е изпълнен с изпитания. Роден в Египет, той служил във войската по време на римското управление на Диоклетиан и Максимиан, които били известни с гоненията си срещу християните. Като истински вярващ, Мина отказал да се подчини на нарежданията за почитане на езическите идоли и избрал да се оттегли в пустинята, за да служи на Бога чрез молитва и пост. Там той прекарал дълго време в усамотение, укрепявайки вярата си.
Съществува и вярване, че Свети Мина владее и контролира вълците, които се „пускат“ и „прибира“ по негова воля. Празникът му бележи началото на т.нар. „Вълчи празници“ – период, свързан с митични страхове и предпазни ритуали срещу злите сили на зимата. В миналото хората внимавали да поправят оградите и процепите в домовете си, за да не влязат караконджули и други злонамерени същества.
На този ден имен ден празнуват всички, носещи имената Мина, Минчо, Минка, Виктор и Виктория.
