На 25 април 1995 година Васил Илиев се среща с човек от БСП в хотел „Москва“, след което тръгва към ресторант „Мираж“ в столичния кв. „Емил Марков“, смятан тогава за централата на групировката ВИС. Шофира сам сребристия си „Мерцедес“ 600 SL, а гардовете му го следват с червена кола. Към 21:10 колите навлизат в малката и тъмна улица „Никола Каменов“, до която има строеж.
Заради лошия път Илиев се движи бавно, едва с 20 км./ч. Почти е спрял, когато неизвестни откриват стрелба със заглушител от 2-3 метра разстояние. Мерцедесът забива калник в металната ограда на строежа. От предницата му излиза дим, потрошени са всички стъкла в колата. 30-годишният Васил Илиев издъхва за секунди и е късно за Спешна помощ.
Един куршум го улучва в главата, друг минава над ухото, а трети пронизва рамото му и спира в гръбначния стълб. На мястото са изстреляни общо 17 куршума. Има пробойна и по колата на двамата му бодигардове, но те остават живи. Два дни след убийството Илиев е погребан с траурно шествие. Дълга колона от мъже в черно се точи по централната „Цар освободител“. Целият град излиза да гледа погребението на Илиев. За церемонията в центъра на столицата има разрешение от кмета. Тялото е докарано с черен „Додж“. Ковчега носят близки на Илиев, сред тях е Константин Димитров – Самоковеца, отпред е единият кръст държи Димитър Димитров – Маймуняка. Куршуми застигат по-късно и двамата.
