
На 21 май православната църква почита светите равноапостоли Константин и майка му Елена – исторически личности, превърнали се в символи на християнската вяра и закрилници на народа. Този ден в българския народен календар бележи края на пролетните празници и отваря вратата към лятото с богата и мистична обредност, която съчетава езически корени и християнски ритуали.
Денят, в който „Еленка и Костадин носят градушката“
Според народните вярвания 21 май е опасен ден за земеделците – вярва се, че ако се работи на полето, може да се предизвика гнева на природата и да се повлече градушка. В този контекст се ражда и поверието, че „Еленка и Костадин носят градушката в чувал“. Поради това селяните не работят, а посвещават деня на ритуали за защита на реколтата и благословение на земята.
- 399 евро майчинство и „някакви си 200 евро“: колко струва родителството в България
- Начало на летателната подготовка на бъдещите военни пилоти
- Над 1,4 млн. българи под линията на бедност на фона на инфлационния натиск
- Цените по Черноморието скачат с до 30%: хотели в Слънчев бряг обмислят да не отворят
- Скандал с държавната верига „Магазин за хората“: Празни рафтове, загуби и оставки
Едно от най-емблематичните проявления на празника е нестинарството – древен обичай, запазен най-вече в Странджа. То започва още няколко дни преди самия празник с подготовка – събиране на средства за общ курбан, почистване на изворите и кладенците, които се считат за свещени. Това подготвя както физическия свят, така и духовния за идващия ритуал.
Кулминацията настъпва вечерта, когато в центъра на селото (на мегдана) се запалва огромна клада. След като огънят стихне и остане само жаравата, тя се разстила в кръг. Настъпва моментът на огненото изпитание – боси нестинари, предимно жени, влизат в жаравата, държейки иконата на свети Константин и света Елена. Те танцуват в унес, като че ли изпаднали в транс, пазени – според вярванията – от силата на светците. Понякога нестинарите изричат пророчества или се свързват с отвъдното – вярва се, че в този момент техният дух е извън тялото, а тялото им – недосегаемо за пламъците.
След нестинарските игри всички участници и гости се събират на обща трапеза с приготвения курбан. Това е време за споделяне, благослов, единение и благодарност.
В по-голямата част от българската етнотеритория 21 май е ден, изпълнен и с младежки символизъм – моми и момци връзват люлки, люлеят се, пеят песни и се заговарят. Според поверията, ако мома бъде харесана на този ден, тя ще бъде добра съпруга и ще роди здрави синове – мечтата на всяко селско семейство.
Имен ден и духовна връзка със светците
На този празник имен ден празнуват всички с имената Константин, Елена, Костадин, Еленка, Коста, Елка и други техни производни. Празникът има особено значение и за всички, които носят вярата и добродетелите на светците – решителност, вярност и стремеж към духовна светлина.
Денят на Свети Константин и Елена е едно от най-ярките доказателства за живата връзка между християнството и древните традиции в българската култура. В този ден миналото, настоящето и бъдещето се преплитат в огъня на нестинарите, в пламъка на общността и в надеждата за плодородие, мир и благоденствие.



