На 9 май православната църква отбелязва Летния Никулден – ден, посветен на пренасянето на светите мощи на свети Николай Чудотворец от град Мира в Мала Азия в италианския град Бари. Това събитие се е състояло през 1087 година и е отбелязвано в християнската традиция още от XI век.
Свети Николай е една от най-почитаните фигури в християнския свят. Роден през втората половина на III век в Патара, в областта Ликия (днес в Турция), той се отличавал със своята добродетелност още от ранно детство. По-късно става архиепископ на Мира, където служи като духовен водач и закрилник на бедните и страдащите. След смъртта му на 6 декември 342 година (датата, на която се чества т.нар. Зимен Никулден), тялото му било положено в Мира и дълго време съхранявано там като светиня.
През 1087 г., по време на управлението на византийския император Алексий I Комнин, мощите на светеца били пренесени в Бари – град в южна Италия с голяма гръцка общност. Пренасянето било тържествено посрещнато от духовници и вярващи, а денят – 9 май – остава в църковния календар като специален празник.
- 399 евро майчинство и „някакви си 200 евро“: колко струва родителството в България
- Начало на летателната подготовка на бъдещите военни пилоти
- Над 1,4 млн. българи под линията на бедност на фона на инфлационния натиск
- Цените по Черноморието скачат с до 30%: хотели в Слънчев бряг обмислят да не отворят
- Скандал с държавната верига „Магазин за хората“: Празни рафтове, загуби и оставки
В българската традиция този ден е известен като Летен свети Никола. Според народния календар това е ден, в който се търси закрилата на светеца над природата и реколтата. Вярва се, че св. Никола трябва да осигури дъжд и плодородие, затова в негова чест се коли мъжко животно за курбан – обред, с който се измолва закрила от градушки и природни бедствия.
Интересно поверие гласи, че на този ден жените не бива да шият или да използват игла, защото „дупчат очите на светеца“ и могат да се разболеят от очни болести, наричани „очибол“.
Летният Никулден е не само духовен празник, но и силен израз на връзката между християнската вяра и народните традиции, които и до днес се съхраняват в българската култура.
