Учителката, която децата не искат да загубят
В епоха, в която технологиите все повече заместват човешките взаимоотношения, една история от русенското училище „Христо Ботев“ ни напомня за истинските ценности. Учениците от 3 А клас и техните родители се вдигнаха на протест в подкрепа на своята любима учителка – Драгомира Георгиева. Тяхното послание е ясно и недвусмислено: „Искаме си госпожата!“
Децата не желаят скъпи телефони, модерни джаджи или материални облаги. Те искат единствено да запазят своята учителка, която ги е вдъхновявала и подкрепяла. Техният протест е не просто проява на симпатия, а доказателство за силната връзка, изградена между педагог и ученици.
Родителска подкрепа и признание
Родителите са твърдо решени да защитят г-жа Георгиева, подчертавайки нейната всеотдайност, професионализъм и индивидуален подход към всяко дете. Те я описват като отговорен и съвестен педагог, който е създал спокойна и благоприятна учебна среда. Домашните винаги са написани, а уроците – поднесени с разбиране и интерес. Тя не само обучава, но и възпитава, което я прави незаменима за децата.
Административните аргументи – основателни ли са?
Според ръководството на училището обаче, г-жа Георгиева не се справя със задълженията си. Като основни причини за нейното отстраняване са посочени две „груби нарушения“ – 9-годишно дете, което си хапва ябълка по време на самоподготовка, и друг случай, в който учениците не били инструктирани да си измият ръцете след игра в двора. Тези доводи обаче изглеждат несериозни на фона на реалния принос на учителката към образованието на децата.
Битка за доброто образование
Родителите и учениците не приемат подобни аргументи за основание да загубят своя любим педагог. Те са категорични – няма да се откажат без борба. Децата са тези, които най-добре усещат кой ги разбира и подкрепя. Техните гласове звучат най-чисто и най-искрено: „Моля ви, оставете госпожата ни! Тя ни е като майка!“
Този случай ни кара да се замислим – докъде стига бюрокрацията и колко важна е човешката връзка в образованието? В свят, който все повече се отчуждава, нека не забравяме, че истинските учители са тези, които оставят следа в сърцата на своите ученици.
