В българската образователна система отново се разгаря оживен дебат — този път относно възможността част от зрелостниците да бъдат освободени от държавните зрелостни изпити, известни като матури. Предложението идва от Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, според което учениците с отличен среден успех (над 5,00) от последните три години в гимназията да получават право да не се явяват на матура. Според синдикалистите, това би позволило на зрелостниците да се съсредоточат по-ефективно върху подготовката си за кандидатстване във висши учебни заведения, които все по-често провеждат собствени приемни изпити.
Предложението обаче не среща единодушна подкрепа. Много училищни директори изразяват несъгласие, аргументирайки се с това, че сегашната система с матурите е добре изградена и е логично свързана с процеса на прием във висшето образование. Според тях държавните зрелостни изпити са обективен критерий за завършване на средното образование и гарантират уеднаквени изисквания за всички ученици в страната.
В подкрепа на идеята за освобождаване от матури Синдикат „Образование“ е провел анкета сред близо 4 000 учители и родители. Данните показват, че над 74% от запитаните одобряват предложението. Според тях то ще даде възможност на силните ученици да се фокусират върху изпити с по-голямо значение за тяхното бъдеще, особено ако възнамеряват да кандидатстват в университети, които не използват матурите като критерий за прием.
- Камион на „Паркинги и гаражи“ скъса кабели в центъра на Пловдив
- Ще поскъпнат ли таксиметровите услуги в София с над 18%? Решават днес в СОС.
- НКЖИ уволни 10 служители за кражба от ябълкова градина
- Затопляне и разкъсана облачност в четвъртък, валежи на места в Южна България
- Пловдив: Устойчив растеж и засилен интерес към ново строителство
Идеята включва и възможността ученикът да се яви на матура, ако прецени, че това би повишило шансовете му за прием в университет, включително и в чужбина — където често оценките от матурите са задължително изискване. Въпросителни остават и около тежестта на оценките от 10., 11. и 12. клас, като се изтъква възможното наличие на регионални различия в стандартите на оценяване.
Всичко това се случва на фона на текущата ревизия на Закона за училищното образование, в която се разглеждат множество предложения за промени. Дали именно тази идея ще бъде приета и реализирана, предстои да разберем. Но едно е сигурно — темата за матурите отново поставя на дневен ред въпроса за баланса между обективната оценка и индивидуалните възможности на учениците.
