Григор Димитров споделя своята емоционална връзка с тениса в рубриката на АТР „Любовно писмо до тениса“. Той започва с признание за дългата си любовна история с този спорт, като първоначално се запознава с него на 3 години, благодарение на малка ракета от майка си. Той отбелязва, че първото му истинско запознанство с тениса става, когато стъпва на корта с баща си, който му показва основите на играта.
Григор изразява благодарността си за емоциите, които тенисът му е дал през годините, въпреки че понякога той му разбива сърцето. Той си спомня важни моменти в кариерата си, като първата голяма международна победа на 11 години и решението да се посвети на тениса, както и успехите му на Европейското първенство и „мейджър“ турнири.
Тенисът му е донесъл както радости, така и разочарования, но Григор вярва, че именно тези трудни моменти му помагат да расте и да се учи. В края на писмото той изразява своята благодарност и любов към спорта, обещавайки да продължава да играе с все същата страст.
Ето и самия текст на писмото:
„Скъпи тенис! Аз и ти имаме дълга любовна история! Запознах се с теб, когато бях само на 3 години. Тогава бях с много малка ракета, която получих от моята майка. Моята първа връзка с теб дойде в момента, в която удрях топката по една от разбитите стени в моя град.
Нашето пътуване пое в една много различна посока, когато стъпих за пръв път на корта с баща ми, който всъщност ме научи как да играя тенис и ще съм му вечно благодарен затова.
Годините ни заедно са изпълнени с любов, разочаровния, вълнения, възмущения… Винаги ще съм ти благодарен за емоциите, които ми донесе досега. Беше любов от пръв поглед, но го разбрах по-късно. Не бях като: „О, Боже, току-що се влюбих“. Просто тази любов витаеше някъде там и не погледнах повече назад, защото никога не е било нужно да си задавам въпроса „Харесва ли ми всичко това или не?“.
Помня, когато бях на 11 години и спечелих първия си голям международен турнир във Франция. Прибрах се вкъщи и гледах трофея, а когато родителите ми се прибраха, им казах: „Ще се занимавам с това“. Мисля, че това беше повратната точка в живота ми.
Тенис, ти понякога ми разбиваш сърцето. Не съм сигурен дали трябва да съм ти благодарен за това, но ти благодаря! Моментите на разочарования са тези, през които трябва да преминавам и да се уча от тях, защото тенисът използва езика на живота.
Най-запомнящия се момент с теб, тенис… Не знам откъде да започна… От спечелване на Европейското първенство, когато бях на 14, през 2-те титли на „мейджър“ турнирите при юношите, към невероятни мачове срещу някои от най-великите в историята на играта и спечелването на важни и специални за мен надпревари. Всеки един момент ми дава поводи за радост и затова съм ти длъжник. Продължавай в същия дух, тенис“!
„С много любов, Григор!“
