Увеличение на вноса на работна ръка в България през 2024 година
През 2024 година българските работодатели засилено внасят работна ръка от държави извън Европейския съюз (ЕС), показват данните на Агенцията по заетостта. Според статистиката, само за изминалата година в страната за краткосрочна заетост са влезли 15 560 чужденци, което представлява увеличение с над 35% в сравнение с 2023 г.
Основни източници на чуждестранна работна ръка
Най-голям брой работници идват от Турция, следвани от Киргизстан. За първи път по-осезаемо се наблюдава присъствие на работници от Непал, които заемат третото място по сезонна заетост в България. Тези данни обхващат чужденци, работещи по краткосрочни договори, но не включват онези, които минават през единното разрешително за пребиваване и работа, което позволява по-дълъг престой и се издава от Министерството на вътрешните работи (МВР).
Най-популярната процедура за заетост
Сезонната заетост до 90 дни се оказва най-облекчената и предпочитана процедура за наемане на чуждестранна работна ръка. През 2024 година по тази схема разрешение са получили 10 403 чужденци. Киргизстан е основният източник на сезонни работници, като 2709 души идват оттам. Узбекистан е на второ място с 2151 души, а на трето място са непалците – 1328 души. Основните сектори, в които работят тези хора, са хотелиерството, ресторантьорството и селското стопанство.
Турските работници и строителството
По различната процедура за краткосрочна заетост до 90 дни са наети по-малко хора, но тя се оказва предпочитана от турските работници. През 2024 г. по тази линия в България са работили 3450 души, от които 3317 са от Турция. Основният сектор, в който се ангажират тези работници, е строителството, а не хотелиерството и ресторантьорството, както при останалите групи чуждестранни работници.
Данните за 2024 година показват, че българският пазар на труда все повече разчита на работници от държави извън ЕС. Докато сезонната заетост остава най-популярната форма на трудова миграция, нарастващото участие на нови националности като непалците демонстрира промяната в структурата на трудовата миграция към България. Тази тенденция подчертава необходимостта от по-гъвкава и адаптивна политика за привличане и интеграция на чуждестранни работници в различни икономически сектори.
