В християнската традиция Велики четвъртък е един от най-съкровените и значими дни от Страстната седмица. Това е денят, в който си спомняме за последната вечеря на Иисус Христос с Неговите ученици – Тайната вечеря, на която Той не само предсказва своето предателство, но и завещава на човечеството новата заповед: „да се обичате един друг, както Аз ви възлюбих“.
Според евангелското предание, в този ден Исус извършва Пасхата в дома на един йерусалимски жител. Преди вечерята Той извършва изключително смирен жест – умива краката на апостолите, като им казва: „Не дойдох да Ми служат, а да послужа“. Този акт остава като символ на смирение и служение към ближния – основни християнски добродетели.
- Тежка катастрофа край Асеновград отне живота на млад моторист
- Барселона надви Реал Мадрид в драматично Ел Класико и е на крачка от титлата
- България с блестящо представяне на Световната купа по спортна гимнастика във Варна
- Очаквана среща в Истанбул: Зеленски и Путин с възможност за директни преговори
- Пролетен ден с променлива облачност и краткотрайни валежи в Южна България
По време на Тайната вечеря Христос установява и едно от най-свещените тайнства в Православната църква – Евхаристията, или Светото Причастие. Като лично причастява учениците Си, Той оставя на вярващите възможността да приемат Неговото истинско тяло и кръв по време на Светата литургия. Това е дълбоко духовен момент, който напомня за връзката между Бога и човека, за обичта и прошката.
В този ден Христос също така разкрива, че ще бъде предаден. Учениците се изпълват с тревога, като всеки пита: „Да не съм аз, Господи?“ Дори самият Иуда поставя този въпрос. Христовият отговор е толкова мек и ненатрапчив, че останалите не разбират кого има предвид. Иуда излиза, а учениците мислят, че е тръгнал да купува нещо, тъй като той държи ковчежето с парите. Но с този акт се поставя началото на предателството.
След вечерята, Иисус и учениците отиват в Гетсиманската градина. Там Той се моли в самота и страдание до идването на предателя.
Вечерта на Велики четвъртък се отслужва утренята на Велики петък, когато се четат Дванадесетте евангелия – откъси от Новия завет, които разказват за Христовите страдания, осъждане и кръстна смърт. Това е време за дълбоко духовно съпреживяване, размисъл и покаяние. Чрез тези текстове вярващите стават свидетели на мъките, с които Христос изкупи човечеството от греха: „Ето Агнецът Божий, Който взе върху Себе Си греховете на света“.
На този ден по време на богослужението кръстът се изнася от олтара, като символично напомня за Христовото носене на кръста към Голгота. По време на маслосвета, вярващите биват помазвани с осветен елей за здраве и благословение.
Освен духовните ритуали, Велики четвъртък е и ден, наситен с традиции. От ранни зори се боядисват великденските яйца, като първото задължително е червено – символ на кръвта Христова и на Неговата саможертва. С него се прави кръстен знак върху челата на децата и всички членове на семейството за здраве и закрила. Това първо яйце се пази до следващата година.
На Велики четвъртък се замесват и козунаците – сладък обреден хляб, символизиращ Христовото тяло. Обикновено се оформя в кръгла форма и се украсява с плетеници и червено яйце в средата, като съчетание на двете християнски символики.
В някои райони на България, особено в Северозападната част, съществува и уникална традиция, свързана с почитането на душите на покойниците. Смята се, че в полунощ на Велики четвъртък небето се отваря и душите слизат на земята. Жените палят огньове в дворовете или на гробищата, пускат по реките кратунки със запалени свещи, за да покажат пътя на душите и да им дадат топлина.
Велики четвъртък е ден на дълбока духовност, любов, смирение и подготовка за Възкресението. Това е ден, в който се срещат небесното и земното, миналото и бъдещето, в едно свято настояще на вяра и надежда.
