В края на 2024 година българската нация достигна значим икономически етап – общото богатство на домакинствата надхвърли историческата стойност от 1 трилион лева. Това е пет пъти повече от брутния вътрешен продукт на страната. По данни на проучване от Експертния клуб по икономика и политика, средно на българско домакинство се падат около 350 000 лева. Но зад впечатляващите цифри стоят важни нюанси, които поставят под въпрос реалната финансова свобода на българите.
Имотите – стабилни, но „неподвижни“ активи
Огромна част от натрупаното богатство – приблизително 70% – се дължи на стойността на жилищата, които притежават българите. Инвестициите в други форми – като акции, фондове, облигации и други – остават на скромно ниво, едва над един процент. Експерт по икономика коментира:
„От една страна, да, изглеждаме много богато, но от друга страна огромната част от нашето богатство е складирано в имоти и огромната част от това богатство е нашият дом – тоест е богатство, което ние не можем да използваме и да потребяваме.“
През 2024 година стойността на жилищата е нараснала със 100 милиарда лева – ръст, който обаче не се е отразил върху качеството на живот на домакинствата. Причината е, че това богатство не е „ликвидно“ – то не може да бъде лесно използвано за потребление, инвестиции или неотложни нужди.
Бум на пазара на имоти
Годината също се отличава с рекорден брой сделки с недвижими имоти, надхвърляйки дори нивата от 2008 година – считани дълго време за пикови преди глобалната финансова криза. Това е знак за засилен интерес към т.нар. „сигурни“ активи на фона на икономическа несигурност и инфлационни процеси в региона.
Бизнес и депозити – останалата част от богатството
Останалите 30% от общото богатство са разпределени между собствен бизнес и парични депозити. Според анализа, половината от тези 300 милиарда лева произхождат от бизнес активност – знак, че предприемачеството в България остава важен двигател на индивидуалното благосъстояние:
„Българинът работи здраво и създава, и много голяма част от неговото финансово богатство е складирано в собствения му бизнес.“
- КЗП: Няма поскъпване на цените след въвеждане на еврото. Цените на основните хранителни стоки – остават стабилни
- Таксиметровите услуги се повишават всяка година. Връщат психотестовете за шофьорите.
- Австрия, Германия, Нидерландия, Дания и Гърция обявиха „коалиция за депортация“
- МВР без достъп до тол камерите
- Облачно и ветровито начало на седмицата с валежи в по-голямата част от страната
Останалата част от средствата на домакинствата са натрупани в банкови депозити – форма на спестяване, която е предпочитана заради ниския риск, но която рядко носи висока възвръщаемост.
Въпреки впечатляващите макроикономически стойности, реалната финансова мобилност на българина остава ограничена. Повечето от активите са обвързани в жилища или в бизнес, което затруднява бързото им използване за текущи нужди или инвестиции. Статистическото богатство не винаги означава и практическо благосъстояние – особено когато голяма част от него е „заключено“ в недвижими или неликвидни активи.
Предстои въпросът: може ли България да трансформира това натрупано богатство в устойчива основа за по-добър стандарт на живот?
