В България тенденцията за ранни бремености и раждания сред непълнолетни момичета остава тревожен проблем. Д-р Антонио Душепеев, началник на родилното отделение в бургаската университетска болница, подчертава, че най-младата баба в страната е само на 28 години. През последната година в болницата са регистрирани 149 раждания на непълнолетни, като сред тях има дори 11-годишно момиче.
Според д-р Душепеев, фактори като липса на достатъчно здравна и сексуална просвета, както и труден достъп до контрацептиви, водят до тези тревожни статистики. Той посочва, че съществува вероятност младите майки да станат баби на също толкова млада възраст, което допълнително усложнява ситуацията.
Сред младите майки много често детето се отглежда от бабата и дядото, а самите момичета не осъзнават какво се случва с техните тела и почти никога не посещават лекари. От своя страна, Захари Атанасов от Националната мрежа на здравните медиатори отбелязва, че много от тези момичета не търсят медицинска помощ и не правят прегледи, което увеличава рисковете за тяхното здраве.
Данни показват, че в България средната възраст за раждане на първо дете през 2023 г. е 27 години, като в големите градове тя достига до 30 години, а в по-малките населени места като Сливен е едва 21 години. Това сочи към намаляването на раждаемостта сред по-зрели жени, но и към факта, че младите хора често не се възползват от възможността да получат образование и изградят кариера преди да започнат семейство. Специалистите свързват това с липсата на перспективи и образователни възможности в определени региони на страната.
Тези тенденции са сериозен социален и здравен проблем и изискват комплексни усилия за подобряване на условията за здравно и сексуално образование, както и за насърчаване на отговорното семейно планиране.
Основни акценти:
- Ранни бременности:
- 149 раждания от непълнолетни само в една болница за една година е тревожен показател. Това подчертава колко разпространено е явлението, особено в по-малките населени места или в специфични социални групи.
- Проблемът с образованието и достъпа до контрацепция:
- Липсата на системна здравна и сексуална просвета води до неосъзнати рискове и нежелани бременности.
- Липсва и култура за редовни медицински прегледи, което усложнява последствията за здравето както на младите майки, така и на децата им.
- Социално-икономически фактори:
- Липсата на перспективи и алтернативни житейски цели често насочва младите момичета към ранно майчинство.
- Семейната среда понякога насърчава или приема за нормално ранното създаване на семейство.
- Дългосрочни последици:
- Специалистите предупреждават за продължаващ цикъл на ранни бременности, тъй като децата на тези млади майки са изложени на същите условия и често повтарят модела.
Възможни решения:
- Систематична сексуална просвета в училище:
Запознаването на младите хора с основите на репродуктивното здраве и методите за предпазване от нежелана бременност. - Достъп до контрацептиви:
Осигуряване на безплатни или евтини контрацептиви, особено в уязвими общности. - Подкрепа за образование и развитие:
Социални програми, насърчаващи по-дълго оставане в училище и придобиване на професионални умения. - Здравни медиатори:
Ролята на здравните медиатори, както подчерта Захари Атанасов, е ключова за работата с уязвими групи, които трудно достигат до здравни услуги. - Повишаване на информираността в обществото:
Кампании, които подчертават негативните ефекти от ранното майчинство и насърчават семейното планиране.
Тези мерки изискват съвместни усилия от страна на институциите, образователната система и гражданското общество, за да се прекъсне порочният кръг на ранни бременности.
